Постинг
07.08.2013 19:18 -
До президента на Република България и До министър-председателя на Република България Как България да се постигне икономически растеж
До президента на Република България
До министър-председателя на Република България
Как България да се постигне икономически растеж над средния в Европейския съюз. Разбирането, че пазарният преход не доведе до ефективни проме- ни в структурата на икономика се споделя от мнозинството експерти и участници в обществения дебат по тези теми. Сегашното състоя- ние изострено от продължаващата икономическа криза, е следствие от осъществяваните политики по време на т.н. пазарен преход и ефектите на външната среда. То се характеризира като обвързани помежду си наследени, нерешени и нови проблеми и макроикономически дисба- ланси, изострени от сегашната икономическа криза. Относително ниското ниво на спестявания спрямо БВП, предопре- деля силна зависимост на българската икономика от притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). След въвеждане на Валутния борд тази чувствителност нараства значително, придобивайки значение на основен фактор на растежа. Краткотрайният частичен положителен ефект от ПЧИ, реализиран в периода 2004-2008 г., също потвърждава тази минала и бъдеща зависимост. Дори при най-оптимистичен сцена- рий за бъдещето на Еврозоната и присъединяването на България, този фактор очевидно ще играе водеща роля в икономическото ни развитие. Според конкретните външни и вътрешни условия и ефективност на упражняваните политики, зависимостта от ПЧИ ще бъде основен дви- гател или основен ограничител на икономическия растеж, производителността и заетостта и през следващото десетилетие. Насърчаването и насочването на ПЧИ към избраните приоритетни области, както и адресирането на свързаните рискове, следва да бъде постоянен фокус на текущата и дългосрочни икономически политики. Дори в годините на висок икономически растеж е налице ограни- чено вътрешно потребление и равнище на доходите, повлияни преди всичко от огромното съкращаване на заетостта2. Те са следствие от наследени дефекти от предходната икономическа система, неблаго- приятна външна среда, погрешна икономическа политика, вкл., са- мостоятелни или взети под външен натиск решения за закриване на основни производства и браншове на промишлеността и селското сто- панство, преформатиране на банковия сектор, последваща ориентация към производства с ниска добавена стойност, ефектите на действащия Валутен борд и ниска конкурентоспособност. Относително ниското равнище на трудови възнаграждения през целия период, се дължи и на предлагането на труд от огромния контингент неграмотни, ниско об- разовани и неквалифицирани лица, вкл., от ромската общност, насоче- но предимно към ниско платените професии, длъжности и дейности. Същевременно следва да се преоцени възможността потреблението да бъде двигател на растежа и възстановяването. В условия на Валутен борд и висока импортна зависимост, финансирането на потребление за сметка на фискалния резерв, ограничава паричната маса в обръ- щение и икономическия растеж. Минимален е краткосрочният ефект и върху новите работни места, доколкото частичното нарастване на вътрешните продажби се компенсира от нарастване на производител- ността и оползотворяване на свободния капацитет. Най-осезаем е оч- акваният ефект върху приходите от ДДС и акцизи от повишения внос. При увеличаване на потреблението за сметка на държавния дълг се натоварват бъдещите лихвени разходи на бюджета и дългосрочните възможностите за подкрепа и инвестиции в основните фактори на рас- тежа – образование, квалификация, ключово значима инфраструктура, НИРД и др. Друг значим ограничител на растежа, изпомпващ националния финансов и инвестиционен ресурс е продължаващата мащабна ори- ентация на веригите на добавената стойност към преимуществен трансфер на добавена стойност извън страната, извън вътрешния стопански оборот и потенциалното вътрешно потребление и ин- вестиции. Като цяло този проблем остава извън задълбочения анализ и внимание на обществото и експертите, макар че това е една от ос- новните причини за относително ниското ниво на доходи, вътрешни инвестиции и степен на икономическо развитие. Това въздейства в значителна степен и за по-високите сравнителни показатели за енер- гоемкост, материалоемкост и въглероден интензитет и други основни показатели, доколкото срещу изразходваните енергийни и материални ресурси и генерирани емисии на парникови газове стои значителен обем трансферирана извън страната добавена стойност, неотчетена в БВП. В много сфери, законодателството и регулаторната рамка, фор- миращи основна част от бизнес средата, е свръхвзискателно спрямо изискванията на ЕС, изключително противоречиво и постоянно про- менящо. Същевременно наличният слаб административен капацитет и контролен апарат предопределят ниската ефективност на прилагането и санкционирането. Това създава проблеми и корупционни възможнос- ти за различните етажи на администрацията и бизнеса, насърчавайки нелоялната конкуренция и сивия сектор. По такъв начин незащитени права на собственост, тромавия съдебен процес по договорните задъл- жения и разплащанията, централизирано и забавено издаване на раз- решителни без възможности за административно обжалване и др., се превръщат в основни бариери пред предприемачеството. Влошената бизнес среда, рестриктивните ефекти от действието на т.н. Паричен съвет предопределят ниски нива на заетост и доходи, ге- нериращи на свой ред изключително висока външна трудова миграция и влошаваща се демографска ситуация. Възпроизвеждат се социално напрежение и дисбаланси, вкл., т.н. етнически дискурсни социални проблеми. Една успешна 10-годишна или по-дългосрочна стратегия, следва да се фокусира върху ясно формулиране на проблемите, на кон- кретни цели и ефективни действия за постигане на решаващ успех при решаването на тези отдавна назрели обществени задачи. По та- къв начин, сегашните и дългосрочни ограничители на икономическото развитие трябва да бъдат адресирани адекватно и реципрочно от ико- номическите политики на днешната и бъдещи органи на изпълнител- ната и законодателна власти. Дебатът за целесъобразност, осъществимост и полза от национал- но програмиране и целеполагане се приема за приключил като част от основната дискусия за взаимодействието между пазара и държавната намеса в икономиката. В значителна степен програмирането и целе- полагането на национално и секторно ниво се свежда до (формално) изпълнение на задължения на страната, отправяни от Европейската ко- мисия в различните области на политики или като част от рутинните ведомствени функции. Доминира впечатлението, че то се подценява като процес и като инструмент за ефективно и ефикасно упражняване на основните политики. Неясна е и концептуалната и методологична основа върху която се осъществяват функциите по национално про- грамиране и целеполагане. Липсва минимално приемливо ниво на консенсус, приемственост и последователност при формулиране на основните дългосрочни ико- номически политики и цели. Налице са стотици национални докумен- ти с перспективен, стратегически характер, приети на различни нива, по различно време и по различни причини (като ведомствени програ- ми или като прилагащи програми за транспониране на директиви на ЕС, конвергентни програми за сближаване и др.). Повечето от тези стратегически документи са вероятно ключово значими за прилага- нето на съответните политики, но не са своевременно актуализирани или са концептуално негодни или остарели. Заложените в тях много- бройни цели са необвързани по между си, вътрешно противоречиви, нереалистични като осъществимост3, време за изпълнение, ресурсно осигуряване в т.ч., с необходими човешки ресурси и административен капацитет4. По такъв начин продължава фрагментацията на целите, неясно- тата и дефокусирането на стратегическите намерения, приоритетите остават неясни и фрагментирани, било защото са многобройни, било защото е налице предварителен или последващ отказ от изпълнение на планове и отделяне на ресурси за тяхната реализация. Изключително значима и в същото време нерегламентирана като принципи и процедури, е взаимовръзката между националното стра- тегическо програмиране и целеполагане и ежегодната подготовка и приемане на държавния бюджет (програмното бюджетиране и целе- полагане). Държавния бюджет се декомпозира в едногодишни програмни бю- джети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити – ПРБК (министерства, МС, НОИ и др.). Налице са методологически и еже- годни указания на Министерство на финансите за подготовката, при- емането и отчитането изпълнението на програмни, ориентирани към резултатите бюджети на ПРБК (Интернет страници на ПРБК и МФ).5 Основният проблем при определянето и провеждането на контро- ла за ефикасност и ефективност на публичните разходи, за реализация на националното стратегическо планиране и управление (надхвърля- що мандата на изпълнителната власт), произтича от: • многобройните, несъгласувани, действащи национални стра- тегически програмни документи6, с различна времева рамка и степен на финансова и ресурсна обезпеченост, при липсваща приемственост (четири годишен цикъл и мандатност на упра- влението); • огромен набор (стотици, вероятно много повече) от противо- речиви (конфликтни) или нереалистични стратегически цели и очаквани резултати, включени в националните стратегически документи. Липсва времева съгласуваност, съвместимост, координация и фи- нансова обезпеченост между: • дългосрочните (над 3 години) и средносрочните (до 3 г.) нацио- нални цели; • средносрочните и краткосрочните цели, дефинирани в едного- дишните програмни бюджети на ПРБК. Слаба е междуведомствената координация и съгласуваност на ос- новните нива на програмиране и целеполагане: • национално; • в дадена област на политиките (програмните бюджети на ПРБК); • в даден сектор и икономическа дейност (2-3-4 знак на код по КИД 2008); • регионално, в рамките на 6-те региона за планиране, част в ЕС (вкл., в Съветите за регионално развитие – определяне на цели, ресурси и времева рамка) • общинско и населено място. В този контекст, определянето на ефикасността (икономическата ефективност) на публичните разходи на дадено агрегирано ниво, в сегашните условия може да се дефинира като „задача без решение“. Едностранното определяне ефикасността на публичните разходи (в конкретен, изолиран контекст) е възможно само спрямо конкретно дефинирани цели, бюджетирани и финансово обезпечени разходи в официално приети стратегически и оперативни документи (оператив- ни програми, ежегодни програмни бюджети на ПРБК и др.). Отчитане- то, респективно по-обща или детайлизирана оценка на ефективността и ефикасността на публичните разходи се извършва чрез публикува- ните отчети за изпълнение на ПРБК (на всеки 6 м.) или на хода на изпълнение на оперативните програми, финансирани с европейски средства от страна на Комитетите за наблюдение. Следва да бъде подготвен и приет по спешност, закон за подго- товката и приемането на национални документи със стратегически характер (закон за националното стратегическо управление. По такъв начин ще се ограничат възможностите за генериране на многоброй- ни, несъгласувани и взаимно противоречиви национални стратегиче- ски документи. Законопроектът следва да дефинира компетентните органи, реда и процедурата за подготовка, обществено консултиране, съгласуване и приемане на дългосрочни национални документи със стратегически характер. В отделен раздел следва да бъде регламенти- рана процедурата за съгласуване, проверка за съвместимост, оценка за въздействие (предварителна и последваща) и за оценка на ефектив- ността и ефикасността на използваните ресурси. В хода на подготовката на Националната програма за развитие: България 2020, е необходимо да бъде изграден общ координационен механизъм, включително за преглед на всички основни национални стратегически документи по отношение на тяхната актуалност, ре- левантност, приложимост и съответствие с принципите и насоките на стратегията „Европа 2020“. Наложително е да се изследва и оцени съответствието им, взаимната им обвързаност, вкл., по отношение на рамковите условия – прогнозиран ръст на БВП, инфлация, бюджетен дефицит и други основни макроикономически показатели. Още преди приемането на Националната програма за развитие „България 2020“ е необходима предварителна подготовка за последваща бърза ревизия, отмяна на остарелите и неприложими документи така, че да се използ- ват ограничен брой стратегии, концепции и национални стратегически цели, рамкиращи развитието и управлението на реформите в периода 2014 – 2020 г. Стратегическите цели, обслужващите ги приоритети, механизми, инструменти и необходими ресурси следва да отразяват преди всич- ко специфичната национална визия и приоритети за развитие, да са достатъчно амбициозни, да атакуват и решават дефинираните основни проблеми, включително най-значимите отклонения от достигнатото и очаквано средно икономическо и социално равнище на ЕС-27, страни- те-аналози и преките конкуренти. Те следва да бъдат допълнени чрез приемане на основни секторни политики и програми, както и със спе- цифични, декомпозирани, измерими показатели и национални цели за развитие по избраните ограничен брой ключови приоритети на разви- тие. В хода на подготовката и приемането на стратегията „България 2020“ следва да бъде обоснована и детайлизирана ясна последовател- ност при реализация на приоритетите, възприети от сегашното и след- ващите правителства. Основната визия, затова как да изглежда икономиката и обще- ството през 2020 г., може да бъде макар и общо формулирана, като: осигуряване на среда на правов ред, законност, сигурност за граж- даните и бизнеса, за достигане на приемливо равнище и качество на живот за преобладаващата част от хората, за относително нама- ляване на най-острите социални, вкл., етнически дискурсни различия и дисбаланси, и радикални подобрения в образованието, заетостта, здравеопазването. Основните цели, действия, инструменти и ресурси следва да бъдат времево фазирани в два основни периода: • Целта до към 2013 г., включва създаване на условия за ускорено и при възможност мащабно икономическо възстановяване. Това оз- начава преди всичко, спешно приемане на ключово значими реше- ния за създаване на благоприятна правна среда и условия за маси- рани частни и публични инвестиции в базовата инфраструктура и образованието, които да се развият ускорено през първия и през следващия период. • Основната цел към 2020 г. следва да се формулира като достига- не на минимално равнище от 60% на БВП на жител по паритет на покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Това е дискусионна и едновременно с това амбициозна цел. Реализира- лото се вече икономическо развитие и количественото (не качест- вено) екстраполиране на тренда от изминалото десетилетие, вкл., при отчитане на перспективите за забавено икономическо възста- новяване вследствие на нерешената дългова криза в ЕС, аргумен- тират реалистичност и постижимост на формулираната цел. При най-оптимистичен сценарий и благоприятни външни условия, след 2020 г. могат да бъдат създадени предпоставки за достигане на национална цел от 75% брутен вътрешен продукт на жител по паритет на покупателна способност спрямо средното равнище на ЕС. Известно е, че индикативната стойност от 75% на този показател, е всъщност един от граничните, прагови критерии на кохезионната политика за регионите на Европейския съюз, независимо от промените, които се очакват в основните регламенти и бюджетна рамка. Времево фазираните седем ключови национални приоритета, следва да отразяват преди всичко основните специфични национал- ни проблеми и необходими решения. Това времево рамкиране следва да улесни приемането и изпълнението на националните стратегиче- ски документи спрямо предвидимата рамка на достъпни финансови ресурси. Първи, изходен приоритет е постигане на радикални промени в правовия ред, нормативна среда, регулаторната рамка и институ- ционалния капацитет, вкл., постигане на решаващ успех при въвежда- не на Е-Правителство. Втори приоритет са инвестициите в базовата инфраструктура, вкл., за постигане на минимално равнище на взаимна свързаност с ев- ропейската икономика, вкл., натиск за изграждане на ж.п. връзката по Коридор №8, допълнителни мостове през р. Дунав, тунели през Стара планина и др. Трети приоритет – развитие на образованието. Преди всичко следва да бъдат инвестирани значим административен и финансов ресурс в предучилищното образование и постигнат решаващ успех в интеграция маргинализиращите се социални групи. Четвърти приоритет развитието на безвъглеродната и ниско- въглеродна икономика. Изключително подценяван проблем, вкл., от експертната общност, е необходимостта от ясна визия за т.нар. ниско- въглеродно развитие, за т.нар. декарбонизация на икономиката. Тези от вас, които са се задълбочили в Становището, са видели, че сме се опитали да бъдем изключително конкретни, с повече числа и анализ, с представяне на предизвикателствата, които стоят пред българската икономика и енергетика. Днес е изключително нужен един нов про- чит на енергийната стратегия на Република България. Според нея до 2020 г. следва да бъде реализиран средногодишен растеж на брутния вътрешен продукт от около 3%. Това е изключително неприемлива, неамбициозна цел. Нейното следване рискува да съхрани огромното отстояние от средните равнища на развитие и потребление, характер- ни за ЕС. Ще бъдат ограничени инвестициите, вкл., в нови енергийни мощности, преносна мрежа, енергийна ефективност и ВЕИ, обслуж- ващите общи инвестиции и производствено потребление. Вероятната обосновката зад това е необходимостта от ограничаване на емисиите на парникови газове. По официално наложени емисионни ограниче- ния, България е шампион не само в ЕС, но и в целия свят за периода 1988-2020 г. (50 процентно целево съкращение, при средно 20 процен- та за ЕС 27 спрямо 2020 към 1990 г. ) Пети приоритет включва насърчаване развитието на експортни- те и антиимпортни производства и отрасли, вкл., оползотворяване по- тенциала на селското стопанство и туризма. Шести приоритет включва обвързан фокус върху решаването на социалните, етнически дискурсни проблеми, увеличаване на качест- вената заетост. Седми приоритет е интензифициране на икономиката на зна- нието, базирано върху увеличаващ се глад за иновации от страна на бизнеса. Той е зависим от постигане на решаващ успех при осъщест- вяването на предходните приоритети, преди всичко инфраструктура, промяна на бизнес средата и подобряване на образованието. При реализация на възприетите национални цели и приоритети следва да бъде привлечен целият потенциал от ресурси с които страна- та ни разполага за реализация на една или друга икономическа полити- ка вкл., неоползотворените възможности на концесиите, на публично частното партньорство, европейски фондове, и подценяваните до този момент ресурси по Протокола от Киото и Пакета Климат – енергетика на ЕС до 2020 г. От т.н. предписани емисионни единици собственост на държавата, до този момент не е продаден нито един тон. Полша е реализирала над 200 млн тона, а Чехия над 100 млн. тона. Огромен е ресурсът и преференциите от емисионни квоти, които се дават в след- ващото десетилетие на България по Пакета Климат – Енергетика на ЕС. Това са квоти за бизнеса, за термичните централи, но и за прави- телството по т. нар. Европейска схема за търговия. Става дума за мили- ардни мащаби, които следва да бъдат целево, ефективно и прозрачно насочени в избраните приоритетни направления, програми и проекти.
До министър-председателя на Република България
Как България да се постигне икономически растеж над средния в Европейския съюз. Разбирането, че пазарният преход не доведе до ефективни проме- ни в структурата на икономика се споделя от мнозинството експерти и участници в обществения дебат по тези теми. Сегашното състоя- ние изострено от продължаващата икономическа криза, е следствие от осъществяваните политики по време на т.н. пазарен преход и ефектите на външната среда. То се характеризира като обвързани помежду си наследени, нерешени и нови проблеми и макроикономически дисба- ланси, изострени от сегашната икономическа криза. Относително ниското ниво на спестявания спрямо БВП, предопре- деля силна зависимост на българската икономика от притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). След въвеждане на Валутния борд тази чувствителност нараства значително, придобивайки значение на основен фактор на растежа. Краткотрайният частичен положителен ефект от ПЧИ, реализиран в периода 2004-2008 г., също потвърждава тази минала и бъдеща зависимост. Дори при най-оптимистичен сцена- рий за бъдещето на Еврозоната и присъединяването на България, този фактор очевидно ще играе водеща роля в икономическото ни развитие. Според конкретните външни и вътрешни условия и ефективност на упражняваните политики, зависимостта от ПЧИ ще бъде основен дви- гател или основен ограничител на икономическия растеж, производителността и заетостта и през следващото десетилетие. Насърчаването и насочването на ПЧИ към избраните приоритетни области, както и адресирането на свързаните рискове, следва да бъде постоянен фокус на текущата и дългосрочни икономически политики. Дори в годините на висок икономически растеж е налице ограни- чено вътрешно потребление и равнище на доходите, повлияни преди всичко от огромното съкращаване на заетостта2. Те са следствие от наследени дефекти от предходната икономическа система, неблаго- приятна външна среда, погрешна икономическа политика, вкл., са- мостоятелни или взети под външен натиск решения за закриване на основни производства и браншове на промишлеността и селското сто- панство, преформатиране на банковия сектор, последваща ориентация към производства с ниска добавена стойност, ефектите на действащия Валутен борд и ниска конкурентоспособност. Относително ниското равнище на трудови възнаграждения през целия период, се дължи и на предлагането на труд от огромния контингент неграмотни, ниско об- разовани и неквалифицирани лица, вкл., от ромската общност, насоче- но предимно към ниско платените професии, длъжности и дейности. Същевременно следва да се преоцени възможността потреблението да бъде двигател на растежа и възстановяването. В условия на Валутен борд и висока импортна зависимост, финансирането на потребление за сметка на фискалния резерв, ограничава паричната маса в обръ- щение и икономическия растеж. Минимален е краткосрочният ефект и върху новите работни места, доколкото частичното нарастване на вътрешните продажби се компенсира от нарастване на производител- ността и оползотворяване на свободния капацитет. Най-осезаем е оч- акваният ефект върху приходите от ДДС и акцизи от повишения внос. При увеличаване на потреблението за сметка на държавния дълг се натоварват бъдещите лихвени разходи на бюджета и дългосрочните възможностите за подкрепа и инвестиции в основните фактори на рас- тежа – образование, квалификация, ключово значима инфраструктура, НИРД и др. Друг значим ограничител на растежа, изпомпващ националния финансов и инвестиционен ресурс е продължаващата мащабна ори- ентация на веригите на добавената стойност към преимуществен трансфер на добавена стойност извън страната, извън вътрешния стопански оборот и потенциалното вътрешно потребление и ин- вестиции. Като цяло този проблем остава извън задълбочения анализ и внимание на обществото и експертите, макар че това е една от ос- новните причини за относително ниското ниво на доходи, вътрешни инвестиции и степен на икономическо развитие. Това въздейства в значителна степен и за по-високите сравнителни показатели за енер- гоемкост, материалоемкост и въглероден интензитет и други основни показатели, доколкото срещу изразходваните енергийни и материални ресурси и генерирани емисии на парникови газове стои значителен обем трансферирана извън страната добавена стойност, неотчетена в БВП. В много сфери, законодателството и регулаторната рамка, фор- миращи основна част от бизнес средата, е свръхвзискателно спрямо изискванията на ЕС, изключително противоречиво и постоянно про- менящо. Същевременно наличният слаб административен капацитет и контролен апарат предопределят ниската ефективност на прилагането и санкционирането. Това създава проблеми и корупционни възможнос- ти за различните етажи на администрацията и бизнеса, насърчавайки нелоялната конкуренция и сивия сектор. По такъв начин незащитени права на собственост, тромавия съдебен процес по договорните задъл- жения и разплащанията, централизирано и забавено издаване на раз- решителни без възможности за административно обжалване и др., се превръщат в основни бариери пред предприемачеството. Влошената бизнес среда, рестриктивните ефекти от действието на т.н. Паричен съвет предопределят ниски нива на заетост и доходи, ге- нериращи на свой ред изключително висока външна трудова миграция и влошаваща се демографска ситуация. Възпроизвеждат се социално напрежение и дисбаланси, вкл., т.н. етнически дискурсни социални проблеми. Една успешна 10-годишна или по-дългосрочна стратегия, следва да се фокусира върху ясно формулиране на проблемите, на кон- кретни цели и ефективни действия за постигане на решаващ успех при решаването на тези отдавна назрели обществени задачи. По та- къв начин, сегашните и дългосрочни ограничители на икономическото развитие трябва да бъдат адресирани адекватно и реципрочно от ико- номическите политики на днешната и бъдещи органи на изпълнител- ната и законодателна власти. Дебатът за целесъобразност, осъществимост и полза от национал- но програмиране и целеполагане се приема за приключил като част от основната дискусия за взаимодействието между пазара и държавната намеса в икономиката. В значителна степен програмирането и целе- полагането на национално и секторно ниво се свежда до (формално) изпълнение на задължения на страната, отправяни от Европейската ко- мисия в различните области на политики или като част от рутинните ведомствени функции. Доминира впечатлението, че то се подценява като процес и като инструмент за ефективно и ефикасно упражняване на основните политики. Неясна е и концептуалната и методологична основа върху която се осъществяват функциите по национално про- грамиране и целеполагане. Липсва минимално приемливо ниво на консенсус, приемственост и последователност при формулиране на основните дългосрочни ико- номически политики и цели. Налице са стотици национални докумен- ти с перспективен, стратегически характер, приети на различни нива, по различно време и по различни причини (като ведомствени програ- ми или като прилагащи програми за транспониране на директиви на ЕС, конвергентни програми за сближаване и др.). Повечето от тези стратегически документи са вероятно ключово значими за прилага- нето на съответните политики, но не са своевременно актуализирани или са концептуално негодни или остарели. Заложените в тях много- бройни цели са необвързани по между си, вътрешно противоречиви, нереалистични като осъществимост3, време за изпълнение, ресурсно осигуряване в т.ч., с необходими човешки ресурси и административен капацитет4. По такъв начин продължава фрагментацията на целите, неясно- тата и дефокусирането на стратегическите намерения, приоритетите остават неясни и фрагментирани, било защото са многобройни, било защото е налице предварителен или последващ отказ от изпълнение на планове и отделяне на ресурси за тяхната реализация. Изключително значима и в същото време нерегламентирана като принципи и процедури, е взаимовръзката между националното стра- тегическо програмиране и целеполагане и ежегодната подготовка и приемане на държавния бюджет (програмното бюджетиране и целе- полагане). Държавния бюджет се декомпозира в едногодишни програмни бю- джети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити – ПРБК (министерства, МС, НОИ и др.). Налице са методологически и еже- годни указания на Министерство на финансите за подготовката, при- емането и отчитането изпълнението на програмни, ориентирани към резултатите бюджети на ПРБК (Интернет страници на ПРБК и МФ).5 Основният проблем при определянето и провеждането на контро- ла за ефикасност и ефективност на публичните разходи, за реализация на националното стратегическо планиране и управление (надхвърля- що мандата на изпълнителната власт), произтича от: • многобройните, несъгласувани, действащи национални стра- тегически програмни документи6, с различна времева рамка и степен на финансова и ресурсна обезпеченост, при липсваща приемственост (четири годишен цикъл и мандатност на упра- влението); • огромен набор (стотици, вероятно много повече) от противо- речиви (конфликтни) или нереалистични стратегически цели и очаквани резултати, включени в националните стратегически документи. Липсва времева съгласуваност, съвместимост, координация и фи- нансова обезпеченост между: • дългосрочните (над 3 години) и средносрочните (до 3 г.) нацио- нални цели; • средносрочните и краткосрочните цели, дефинирани в едного- дишните програмни бюджети на ПРБК. Слаба е междуведомствената координация и съгласуваност на ос- новните нива на програмиране и целеполагане: • национално; • в дадена област на политиките (програмните бюджети на ПРБК); • в даден сектор и икономическа дейност (2-3-4 знак на код по КИД 2008); • регионално, в рамките на 6-те региона за планиране, част в ЕС (вкл., в Съветите за регионално развитие – определяне на цели, ресурси и времева рамка) • общинско и населено място. В този контекст, определянето на ефикасността (икономическата ефективност) на публичните разходи на дадено агрегирано ниво, в сегашните условия може да се дефинира като „задача без решение“. Едностранното определяне ефикасността на публичните разходи (в конкретен, изолиран контекст) е възможно само спрямо конкретно дефинирани цели, бюджетирани и финансово обезпечени разходи в официално приети стратегически и оперативни документи (оператив- ни програми, ежегодни програмни бюджети на ПРБК и др.). Отчитане- то, респективно по-обща или детайлизирана оценка на ефективността и ефикасността на публичните разходи се извършва чрез публикува- ните отчети за изпълнение на ПРБК (на всеки 6 м.) или на хода на изпълнение на оперативните програми, финансирани с европейски средства от страна на Комитетите за наблюдение. Следва да бъде подготвен и приет по спешност, закон за подго- товката и приемането на национални документи със стратегически характер (закон за националното стратегическо управление. По такъв начин ще се ограничат възможностите за генериране на многоброй- ни, несъгласувани и взаимно противоречиви национални стратегиче- ски документи. Законопроектът следва да дефинира компетентните органи, реда и процедурата за подготовка, обществено консултиране, съгласуване и приемане на дългосрочни национални документи със стратегически характер. В отделен раздел следва да бъде регламенти- рана процедурата за съгласуване, проверка за съвместимост, оценка за въздействие (предварителна и последваща) и за оценка на ефектив- ността и ефикасността на използваните ресурси. В хода на подготовката на Националната програма за развитие: България 2020, е необходимо да бъде изграден общ координационен механизъм, включително за преглед на всички основни национални стратегически документи по отношение на тяхната актуалност, ре- левантност, приложимост и съответствие с принципите и насоките на стратегията „Европа 2020“. Наложително е да се изследва и оцени съответствието им, взаимната им обвързаност, вкл., по отношение на рамковите условия – прогнозиран ръст на БВП, инфлация, бюджетен дефицит и други основни макроикономически показатели. Още преди приемането на Националната програма за развитие „България 2020“ е необходима предварителна подготовка за последваща бърза ревизия, отмяна на остарелите и неприложими документи така, че да се използ- ват ограничен брой стратегии, концепции и национални стратегически цели, рамкиращи развитието и управлението на реформите в периода 2014 – 2020 г. Стратегическите цели, обслужващите ги приоритети, механизми, инструменти и необходими ресурси следва да отразяват преди всич- ко специфичната национална визия и приоритети за развитие, да са достатъчно амбициозни, да атакуват и решават дефинираните основни проблеми, включително най-значимите отклонения от достигнатото и очаквано средно икономическо и социално равнище на ЕС-27, страни- те-аналози и преките конкуренти. Те следва да бъдат допълнени чрез приемане на основни секторни политики и програми, както и със спе- цифични, декомпозирани, измерими показатели и национални цели за развитие по избраните ограничен брой ключови приоритети на разви- тие. В хода на подготовката и приемането на стратегията „България 2020“ следва да бъде обоснована и детайлизирана ясна последовател- ност при реализация на приоритетите, възприети от сегашното и след- ващите правителства. Основната визия, затова как да изглежда икономиката и обще- ството през 2020 г., може да бъде макар и общо формулирана, като: осигуряване на среда на правов ред, законност, сигурност за граж- даните и бизнеса, за достигане на приемливо равнище и качество на живот за преобладаващата част от хората, за относително нама- ляване на най-острите социални, вкл., етнически дискурсни различия и дисбаланси, и радикални подобрения в образованието, заетостта, здравеопазването. Основните цели, действия, инструменти и ресурси следва да бъдат времево фазирани в два основни периода: • Целта до към 2013 г., включва създаване на условия за ускорено и при възможност мащабно икономическо възстановяване. Това оз- начава преди всичко, спешно приемане на ключово значими реше- ния за създаване на благоприятна правна среда и условия за маси- рани частни и публични инвестиции в базовата инфраструктура и образованието, които да се развият ускорено през първия и през следващия период. • Основната цел към 2020 г. следва да се формулира като достига- не на минимално равнище от 60% на БВП на жител по паритет на покупателна способност спрямо средното равнище в ЕС. Това е дискусионна и едновременно с това амбициозна цел. Реализира- лото се вече икономическо развитие и количественото (не качест- вено) екстраполиране на тренда от изминалото десетилетие, вкл., при отчитане на перспективите за забавено икономическо възста- новяване вследствие на нерешената дългова криза в ЕС, аргумен- тират реалистичност и постижимост на формулираната цел. При най-оптимистичен сценарий и благоприятни външни условия, след 2020 г. могат да бъдат създадени предпоставки за достигане на национална цел от 75% брутен вътрешен продукт на жител по паритет на покупателна способност спрямо средното равнище на ЕС. Известно е, че индикативната стойност от 75% на този показател, е всъщност един от граничните, прагови критерии на кохезионната политика за регионите на Европейския съюз, независимо от промените, които се очакват в основните регламенти и бюджетна рамка. Времево фазираните седем ключови национални приоритета, следва да отразяват преди всичко основните специфични национал- ни проблеми и необходими решения. Това времево рамкиране следва да улесни приемането и изпълнението на националните стратегиче- ски документи спрямо предвидимата рамка на достъпни финансови ресурси. Първи, изходен приоритет е постигане на радикални промени в правовия ред, нормативна среда, регулаторната рамка и институ- ционалния капацитет, вкл., постигане на решаващ успех при въвежда- не на Е-Правителство. Втори приоритет са инвестициите в базовата инфраструктура, вкл., за постигане на минимално равнище на взаимна свързаност с ев- ропейската икономика, вкл., натиск за изграждане на ж.п. връзката по Коридор №8, допълнителни мостове през р. Дунав, тунели през Стара планина и др. Трети приоритет – развитие на образованието. Преди всичко следва да бъдат инвестирани значим административен и финансов ресурс в предучилищното образование и постигнат решаващ успех в интеграция маргинализиращите се социални групи. Четвърти приоритет развитието на безвъглеродната и ниско- въглеродна икономика. Изключително подценяван проблем, вкл., от експертната общност, е необходимостта от ясна визия за т.нар. ниско- въглеродно развитие, за т.нар. декарбонизация на икономиката. Тези от вас, които са се задълбочили в Становището, са видели, че сме се опитали да бъдем изключително конкретни, с повече числа и анализ, с представяне на предизвикателствата, които стоят пред българската икономика и енергетика. Днес е изключително нужен един нов про- чит на енергийната стратегия на Република България. Според нея до 2020 г. следва да бъде реализиран средногодишен растеж на брутния вътрешен продукт от около 3%. Това е изключително неприемлива, неамбициозна цел. Нейното следване рискува да съхрани огромното отстояние от средните равнища на развитие и потребление, характер- ни за ЕС. Ще бъдат ограничени инвестициите, вкл., в нови енергийни мощности, преносна мрежа, енергийна ефективност и ВЕИ, обслуж- ващите общи инвестиции и производствено потребление. Вероятната обосновката зад това е необходимостта от ограничаване на емисиите на парникови газове. По официално наложени емисионни ограниче- ния, България е шампион не само в ЕС, но и в целия свят за периода 1988-2020 г. (50 процентно целево съкращение, при средно 20 процен- та за ЕС 27 спрямо 2020 към 1990 г. ) Пети приоритет включва насърчаване развитието на експортни- те и антиимпортни производства и отрасли, вкл., оползотворяване по- тенциала на селското стопанство и туризма. Шести приоритет включва обвързан фокус върху решаването на социалните, етнически дискурсни проблеми, увеличаване на качест- вената заетост. Седми приоритет е интензифициране на икономиката на зна- нието, базирано върху увеличаващ се глад за иновации от страна на бизнеса. Той е зависим от постигане на решаващ успех при осъщест- вяването на предходните приоритети, преди всичко инфраструктура, промяна на бизнес средата и подобряване на образованието. При реализация на възприетите национални цели и приоритети следва да бъде привлечен целият потенциал от ресурси с които страна- та ни разполага за реализация на една или друга икономическа полити- ка вкл., неоползотворените възможности на концесиите, на публично частното партньорство, европейски фондове, и подценяваните до този момент ресурси по Протокола от Киото и Пакета Климат – енергетика на ЕС до 2020 г. От т.н. предписани емисионни единици собственост на държавата, до този момент не е продаден нито един тон. Полша е реализирала над 200 млн тона, а Чехия над 100 млн. тона. Огромен е ресурсът и преференциите от емисионни квоти, които се дават в след- ващото десетилетие на България по Пакета Климат – Енергетика на ЕС. Това са квоти за бизнеса, за термичните централи, но и за прави- телството по т. нар. Европейска схема за търговия. Става дума за мили- ардни мащаби, които следва да бъдат целево, ефективно и прозрачно насочени в избраните приоритетни направления, програми и проекти.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
