Постинг
06.08.2017 17:52 -
Мистичния Беглик Таш (Българския Стоунхендж)
Едно от многото проявления на Стоунхендж се намира и в България. Беглик Таш е разположен на българското Черноморие на 5 km от гр. Приморско и 40 km от гр. Бургас в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра и представлява естествен скален ансамбъл от сиенитни блокове с различни размери и форма, образувани in situ в резултат от сферичното изветряне на скалите на Росенския плутон и същевременно е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на България. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара.
Произхода на името „Беглик таш“ идва от турския език, като „беглѝк“ означава „данък в натура за феодалния владетел (бей) в Османската империя“, а „таш“ – камък. Преди Освобождението на България от османска власт, българските пастири от околните странджански села плащали данъците си във вид на добитък. Животните са били отвеждани в местността, където на големите камъни властите „събирали данъка“.
Бегликташ е известен на българската археологическа наука още от теренните обхождания на Карел Шкорпил в България, осъществени в годините след Освобождението на страната от османска власт. Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сегашен град Приморско), на връх Китка, се намира скален връх, наречен от него „Апостол Таш“. Той описва обекта като скален блок с особена сърцеобразна форма, поставен наопаки върху скалната почва. През 1972 – 1973 г. в рамките на Археологиеческата експедиция „Аполония – Странджа“ под ръководството на проф.Александър Фол и проф.Иван Венедиков, обектът е посетен отново, като са описани изкуствените кръгли вдлъбнатини под блока в скалата. Експедицията документира и скален блок с орехообразна форма, с диаметър 12 m, положен върху други блокове като покрив на огромен долмен, под който може да се премине.
Според екипа от археолози, извършил сондажите на светилището, по намерените находки (керамика, римски монети, животински кости) – най-ранните артефакти датират от VII – V в.пр.Хр. в късната Бронзова епоха, а тези от по-късни епохи от IV – II в.пр. Хр. до до IV в. сл. Хр. Според археолог Цоня Дражева предполага, че светилището е функционирало без прекъсване близо 2000 години – от XV в.пр.Хр. до IV в., когато дейността му вероятно е прекратена от настъпващото Християнство. Поради огромният мащаб на светилищната територия е трудно светилището да бъде датирано еднозначно. Голяма е вероятността сакралното място да е много по-ранна датировка - още от Новокаменната или Каменно-медната епоха.
Бегликташ е в непосредствена близост до руините на древно поселение, за което се предполага, че е селището Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 5 км от гр.Приморско. Обектът е разположен на най-високата част на Маслен нос, издаден в морето между залива Св.Параскева и залива Зигра в границите на ловно стопанство Аркутино. Целият мегалитен комплекс е разположен на площ от 12 дка.
Проучената част от светилището се състои се от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност на мястото. Учените са установили, че Бегликташ е изграден от тракийското племе на скримианите, които населяват този регион от Странджа в древността и имат славата на едни от най-добрите металурзи в пределите на Древна Тракия.
Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.Хр., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции, каквито изпълняват манастирите в наши дни.
Светилището има отлична видимост към „външния свят“- в случая морето от север и изток, а от запад и юг е защитено от планинската верига на Приморската планина. Култовото място, което траките са избрали, е уникално със специфичните скалисти форми, които са резултат от древна вулканична дейност от кратера на угаснал вулкан на връх Китка. Техните живописни форми напълно се вписват в религиозните им представи за планината (дървото на живота) – скалата като модел на света, на връзката на Земята с Космоса, като място за съжителство на соларните и хтонични божества.
При археологически разкопки през 2002 – 2004 г. са открити много артефакти: глинени съдове, каменни оръдия на труда и оръжия, кремъци, монети и др., които доказват, че светилището е ползвано от средата на Второто хилядолетие преди Христа и е изоставено в началото на ІV в. след Хр.
Изработен е следния общ план за разположението на обектите в светилището и тяхното предназначение (като трябва да се има предвид, че на този етап от проучеността на светилището, предназначението на обектите в светилището са предмет на доказване и научна обосновка, тъй като става въпрос за научна интерпретация. Мястото често е наричано в медиите „Българският Стоунхендж“
Българският Стоунхендж е бил използван от древните жители на местността за свързване с извънземни енергии и комуникационни канали с други светове извън тяхната и за много други дейности. Бегликташ е посещаван често по времето на лятното слънцестоене, когато първите слънчеви лъчи преминават, оплождайки Утробата на Земята. Според Алексей Шадрин – президент на Международната асоциация по регрисионна терапия за професионалисти, Бегликташ е бил един от важните духовни центрове на „антлантидите“. Съществува иманярска легенда, че в района на светилището е скрито съкровището на Вълчан войвода.
Радиостезисти казват, че са разгадали мистичните мегалити на древното светилище Беглик Таш край Приморско. Специалистите по паранормални явления са открили необичайно силна енергия в района на мегалитите:
"Направихме експеримент с колеги точно в деня на есенното равноденствие на 22 септември и това, което открихме беше смайващо. Космическите сили, които се кръстосват на Беглик Таш са много мощни. Махалото направо полудя. На това място текат като реки енергийни потоци. Това е чудовищна сила. Древните траки са го знаели и затова са избрали точно тази местност за тайнственото си светилище", разказа радиостезиста Тенчо Колев.
Според езотериците Беглик Таш сбъдва всякакви желания. Според тях светилището край Приморско е един от комуникационните центрове с Космоса. Достатъчно е човек да отиде там и да си пожелае нещо, което много иска. Задължително условие е да вярва, че мечтата ще се сбъдне и помислите му да са чисти.
Посветени в тайнството разкриват, че най-силна е енергията на така нареченото "Брачно ложе", известно още и като "Спалнята на боговете". То се намира точно в центъра на мегалита и представлява внушителен жертвеник с форма на легло. Учените смятат, че това е "брачното ложе", върху което жрецът и жрицата ритуално изпълнявали единението между бога Слънце и майката Природа. “Спалнята” е обградена от камъни с издълбани улеи, използвани при обредите за жертвоприношения.
Светилището е скътано в полите на Странджа планина. Огромни скални късове, обработени от незнайни майстори, изграждат гигантска композиция в непристъпна местност на 6 км северно от Приморско. Археолозите са убедени, че внушителните канари с причудлива форма не са природен феномен. Човешка ръка, неизвестно как, е поставила на това място грамадите, тежащи по 200 тона. Изследванията показват, че Беглик Таш е съществувало от XIV в. пр.н.е. То е в територията, населявана от тракийското племе скирмиани, които най-вероятно са и древните архитекти. За траките Беглик Таш е имало магическа сила. Тук отбран кръг от посветени са извършвали тайнствени обреди, за да омилостивят боговете. Принасяли жертви и гадаели бъдещето. По скалите са издълбани ритуални знаци, които още не са разшифровани. В центъра на светилището е разположен каменен трон, от който древният жрец е ръководел церемониите. Един от монолитните късове е обработен във форма на обърнато сърце. За какво е служело то остава загадка. Между две от скалите пък е издълбан тесен проход. Догадките на учените са, че той е бил използван като изпитание. Само който успеел да се промуши през него, можел да се причисли към кръга на "избраните".
Димитър Стоянов - dimy
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
