Наивно би било да се вярва, че разрушаването на кипърската офшорна зона е „чудовищна грешка” на европейските политици, направена от благороден порив за борба с офшорките изобщо или с тези, където „се перат парите на руските олигарси”. Анализът показва, че това е част от плана за преразпределение на света, назрял по повод с предстоящия, в най-близко време крах на дълговата пирамида в САЩ. Ще участва ли Русия в преразпределението?

Именно, икономиката на САЩ определя днес състоянието на световната икономика, с отчитане на финансовото и политическо влияние на Америка – перспективата за нейното развитие. Но в САЩ, само 20 процента от брутния вътрешен продукт се създават в реалния сектор, а останалите осемдесет – от финансови спекулативни операции – въз основа на сегашния неолиберален модел на развитие, на почти всички държави на планетата. Американският дълг вече много години нараства с 10 процента на година, а брутният вътрешен продукт – с 2 процента. И дори, всички новосъздадени активи в света (4 процента от световния брутен вътрешен продукт), няма да могат да осигурят неговото погасяване. Повишаването на тавана на дълга става все по-трудно и това е безперспективно занимание. И тези, които са на Уол Стрийт разбират това прекрасно. Скоро, дълговата пирамида ще рухне, по-точно ще я бутнат. Как да се осигури запас за възстановяване на финансовото могъщество? Разбира се, за начало – да се съберат в своите офшорки само тези активи, които могат.

Офшорките се създават, именно за да се примами капитала, с нисък или дори нулев данък върху доходите от инвестиции, а също така и с минимален контрол над паричните операции на пазара. Бизнес се създава по опростена процедура, а клиентите и инвеститорите са защитени чрез банковата тайна и други аналогични правила. Такъв режим позволява да се привличат капитали, десет пъти превишаващи местния реален сектор. В Кипър например, тази сума е 7 пъти над брутния вътрешен продукт, тоест 126 милиарда евро и тези евро ще избягат (според експерти), не в европейските офшорки – Гибралтар, остров Мадейра, Ирландия, Андора, Люксембург, Лихтенщайн, а в британски или в американски – щата Делауеър, Бермудските острови и Каймановите острови, Вирджинските острови и така нататък.

Сега си припомнете изявлението на британски премиер Дейвид Камерън, за евентуално излизане на страната от Европейския съюз и изтеклите в пресата, в края на годината данни за създаване на свободна трансатлантическа икономическа зона, между САЩ и Европейския съюз. Става ясно, че става въпрос за някакъв план за промяна на световния ред, със старите световни играчи, но с нови алианси, където няма да има слаби звена от вида на „периферните”, слаби европейски икономики.

Най-близката цел е да се разчистят от полето за игра европейските и други офшорки, да се ожесточи цялата система за акумулиране на капитали, обвързвайки я със своята територия. Частично, те после ще бъдат експроприирани по кипърския сценарий, а останалите ще отидат за възстановяване на икономиката. САЩ и Великобритания намериха съюзник в Европа – Германия. Очевидно е, че между трите главни, действащи лица сега се провежда активен търг, за преразпределение на финансовите потоци. Германия, съдейки по събитията в Кипър, активно се включи в процеса, като при това нейните позиции, макар и двусмислени, са по-силни, както в страните със силен реален сектор на икономиката. Освен това, сивият кардинал и мотор на процеса, при немците е много умен човек – това е министърът на финансите, Волфганг Шойбле.

Това е втората по значимост фигура в Европейския съюз, а може би и първата, доколкото именно той дава команда на председателя на европейската централна банка Марио Драги да пусне печатницата.

Това е единственият човек, който е избиран от своята си партия, християн-демократичния съюз (ХДС), в Бундестага десет последователни мандата, тоест има четиридесет годишен опит във властта.

Именно, неговото интервю, през ноември 2011 година, за вестник The New York Times, говори за това, че действията на Германия (а може би дори тогава, и на САЩ), в Кипър не бяха трагична грешка, а добре обмислен план. „Трябва да се предвижваме към централизирана Европа и еврозоната не е достатъчна. Нужен е политически съюз с избори за президент, директно от народите”, – каза Шойбле. По-нататък той заяви, че сега „ние преживяваме ограничен преходен период, през който трябва да се управлява нервността на пазарите, но към края на 2012 година или към средата на 2013 година ние ще имаме всичко необходимо, за да укрепим и задълбочим политическите структури”. Ние можем да постигнем политическия съюз, само в условията на криза”, – завърши министърът.

По този начин, планът е прост. С помощта на финансови сътресения, да се постигне образуването на твърдо централизирано управление и с използването на силовия метод – присъдата на „тройката” – Международния валутен фонд, Европейската централна банка и, ще кажем директно, Германия. Сега „тройката” ще диктува, колко ще бъде автоматично приспаднато от сметките, за да остане системата на вода. А, ако възразявате, тогава Брюксел ще спре и ще закрие услугите, които е създала системата – онлайн банкирането, банкоматите и банките. Самата Германия, няма от какво да се страхува, след кипърските събития, европейците ще започнат да превеждат пари, именно в немските банки.

В близкото бъдеще, Европа ще се реши или политически „да легне” на Германия, или Европейският съюз ще се разпадне, като се образува ново ядро, ​​в лицето на страните-донори и изхвърлянето на другите на бунището на историята.

Русия, може да се чувства сравнително спокойно в тези сътресения, доколкото минимално е вкарана във виртуалния финансов спекулативен пазар, реалният сектор в Руската федерация преобладава над спекулативния. Но, да се отдават своите си капитали за спасяване на немците и англосаксонците, много не ни се иска и тук звънецът прозвъня за руската държава. Ако, тя не предприеме мерки за приключване на сметките на руския едър бизнес (до 80 процента), в чуждестранните офшорки, Русия ще загуби стартовите си възможности в новия световен ред. Във връзка с кипърския прецедент, пред страната се появи реален шанс да си върне капиталите в нея. Ех, да притежаваше и още такъв стратег, като Шойбле…

Оказва се, че трябва спешно да отворим своя офшорка, макар че тази идея ще се дискредитира от либералната преса, купена от Голдън Сакс (Golden Sachs) и неговите другари. Може би, трябва да се обложи с данък изнасянето на капитали, както това направи Рафаел Кореа в Еквадор или даже да се реши проблема с помощта на прокуратурата, но непременно трябва спешно да се предприеме нещо. Иначе, след три, до пет години, американците ще изградят новия световен ред, при много тежки условия за Русия.

Любов Люлко