Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.04.2013 12:00 - Прелом в Европа
Автор: dimy Категория: Регионални   
Прочетен: 4940 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Системната криза става катализатор за изграждането на обща отбрана в Евросъюза

image

Днес всеобщото внимание е приковано главно към дълговата криза в страните, влизащи в еврозоната (преди всичко Гърция, Испания, Италия). Става дума обаче за една по-дълбока системна криза на ЕС като интеграционен проект и модел за ефективна регионална интеграция.

Понятието „криза” има най-малко две значения – ситуация на крайна деградация на една система, предшестваща нейния колапс и ситуация, обозначаваща повратен момент, рязък прелом, който предполага кардинални промени и разрушаване на предишните тенденции. Независимо от съществуването на апокалиптични сценарии относно бъдещето на ЕС, именно второто определение е приложимо сега към ситуацията в ЕС, тъй като нито една страна в еврозоната и извън нея няма да се съгласи с онези икономически, социални и политически сътресения, които предполагат тези сценарии. Нещо повече, кризата стана катализатор на нови интеграционни процеси, които традиционно се смятат за най-трудните в развитието на европейската интеграция и конкретно в сферата на общата политика по сигурността и отбраната (ОПСО).

Икономическата криза съвпадна с криза на съюзническите отношения в НАТО и международната криза около ситуацията в Либия, които обозначиха новите императиви за активизиране на общата политика по сигурността и отбраната, явяващи се съставна част от общата външна политика и сигурност (ОВПС).

В съвременния си вид ОПСО, целите на която са поетапно изграждане на съвместна отбранителна политика на ЕС, разширяване на неговите граждански и военни възможности в сферите на кризисното регулиране и предотвратяването на  конфликти, е оформена с Лисабонския договор. Питърсбъргските мисии бяха допълнени със следните задачи: съвместни операции по разоръжаване, хуманитарни и спасителни операции, предоставяне на военни консултации и помощ, предотвратяване на конфликти и поддържане на мир, задачи на бойните сили при управление на кризи, включително миротворчество и постконфликтна стабилизация, борба против тероризма.

Беше решено, че ОВПС/ОПСО ще запазва междуправителствения си характер, но се предвижда “постоянно структурирано партньорство” на отделните страни – членки на ЕС в военната сфера. Това положение е компромис между нежеланието на страните – членки на ЕС да жертват своя суверенитет в сферата на  политиката по сигурността и отбраната (да доверят сигурността си на други) и възможността за избирателно сътрудничество в тази сфера.

Императивът съкращение на военните разходи

Кризата, налагаща ограничения върху разходите за отбрана, не можеше да не засегне военната съставляваща на ЕС, а също така отношенията между онези страни – членки на ЕС, които влизат в НАТО,  и САЩ, тъй като ЕС има две измерения в сферата на отбраната – европейско и атлантическо. Именно тази двойственост беше една от причините, пречещи на ОПСО. Фактът, че повечето страни от ЕС са в НАТО, където са задействани техните основни ресурси, прави невъзможно развитието на  самостоятелна военна съставляваща на Европа.

Европейските страни от НАТО в съвкупност имат в редовните въоръжени сили 1 милион 800 хиляди военнослужещи, но само три – пет процента от тях могат да бъдат разположени на стратегическо отдалечение от Европа за участие в операции по стабилизиране и в миротворчески мисии. Текущите и планираните съкращения на отбранителните ресурси на Великобритания, Франция, Италия, Испания, Холандия, Германия и другите страни – членки на НАТО ще доведат до значително съкращаване на техните въоръжени сили. Същевременно разходите за ново поколение въоръжения се удвояват на всеки 15–20 години. Качеството на въоръженията може да се компенсира частично с тяхното количество. Но като императив остава засилването на сътрудничеството на всички страни от ЕС във военната сфера, което се характеризира със следните моменти:

  • текущо и планирано съкращение на военните бюджети на европейските съюзници от 10       до 20 процента;
  • планирано съкращаване на военните разходи на САЩ с 15 процента до 2020 година;
  • трудности с финансирането на операции на НАТО;
  • съкращаване на финансирането за изследвания и разработки, и като следствие -      перспектива за по-нататъшно намаляване на военния потенциал на НАТО.

 

Упадък на съюзническите отношения в НАТО

Икономическата криза съвпадна с криза в съюзническите отношения в НАТО. Главната причина за тази криза е това, че Европа престана да бъде за САЩ приоритет в сферата на сигурността. Извършва се преориентиране на стратегията и ресурсите на САЩ от Евроатлантическия регион – по посока на  Азиатско-Тихоокеанския. Във връзка с това е предвидено дълбоко съкращаване на американското военно присъствие в Европа с 11 хиляди души – (към 2015 година САЩ планират да изведат от Европа две от четирите  бригадни бойни групи, разположени в Германия).

Проблемът в съюзническите отношения се задълбочава и от това, че и в Съединените щати признават: без значителни съкращения във финансирането на военните нужди няма да могат да се справят с гигантския бюджетен дефицит и държавен дълг, макар де-факто САЩ да остават главния донор за кадрови и инфраструктурни ресурси за въоръжените сили на  НАТО. Разходите на САЩ за отбраната представляват четири процента от БВП, докато в същото време само четири европейски съюзници (Франция, Великобритания, Гърция и Албания) харчат повече от два процента от БВП, останалите – още по-малко. През юни 2011 година по време на либийската операция американският министър на отбраната Робърт Гейтс предупреди, че САЩ ще излязат от НАТО, ако намаляването на военния потенциал на алианса не бъде спряно.

Катализатор на разногласията в НАТО, несъмнено, станаха и уроците от либийската военна кампания. Като цяло, ситуацията около Либия показа, че ЕС, силната страна на който беше именно регулирането на кризи, се оказа неподготвен да използва своя потенциал, предвиден в ОПСО. Освен това, либийската операция още веднъж потвърди ограничеността на военните възможности на европейските страни от  НАТО. Франция и Великобритания играеха водеща роля в либийската военна кампания, но САЩ осигуряваха на сто процента мисиите с използване на електронни средства за водене на война, 80 процента от дозарежданията във въздуха, 75 процента от авиационното наблюдение, 75 процента от високоточното оръжие.

Либийската военна кампания ще влезе в историята на съюзническите отношения като “малка война с големи последствия”. Робърт Гейтс, изразявайки недоволството на САЩ от съюзниците, фактически постави ултиматум във формата на въпрос: ако европейците не ликвидират тази разлика, колко още американците ще могат да смятат НАТО за полезен във военно отношение партньор? Бившият посланик на САЩ в НАТО Кърт Фолкър отбеляза, че когато американският управляващ елит говори за Северноатлантическия алианс, той всъщност говори за европейците, сякаш Съединените щати не са член на НАТО. Новата отбранителна стратегия на Америка, очертана от президента Барак Обама и министъра на отбраната Леон Панета през януари 2012 година също потвърди, че САЩ бавно, но последователно се откъсват от Европа и бъдещото участие на Съединените американски щати в съседни с европейския региони ще  бъде в най-добрия случай ограничено. Това е нова тенденция в евроатлантическите отношения, която показва, че във връзките между съюзниците е настъпило качествено изменение и отговорността за осигуряването на сигурността в Европа и съседните региони ляга на плещите на европейците.

Опитът от либийската кампания послужи като още един аргумент в полза на реорганизацията на НАТО. Концепцията “Умна отбрана” – Smart Defense -  стана централна тема на чикагската среща на върха на Северноатлантическия алианс през май 2012 година. Тази инициатива представлява първи опит за радикално преструктуриране на блока. Идеята за реформа на НАТО се състои в това, да се въведе своеобразно “разделение на труда“, в рамките на което всяка страна ще се специализира в отделна сфера на военнотехническото осигуряване, формирайки многосъставна система за отбрана. На срещата на върха например беше решено, че НАТО ще поеме патрулирането във въздушното пространство в Прибалтийските страни, за да могат те да концентрират всичките си сили върху операцията в Афганистан. Системата за наземно наблюдение ще бъде финансирана общо от 13 държави. По такъв начин се планираше да бъдат оптимизирани военните разходи на участниците в алианса.

Тази идея не е нова. Като цяло,  в НАТО и ЕС имаше около 100 проекта за многостранно сътрудничество (от тях 20 – за двустранно). Обаче КПД на тези инициативи беше крайно нисък, те не преследваха целите на интегрирането на военните възможности. Качествено изменение в ЕС стана с приемането на концепцията Pooling&Sharing.

P&S – ново измерение в отбранителната политика

След приемането на Лисабонския договор наистина настъпи ренесанс в двустранните и многостранните инициативи в сферата на  отбраната сред страните от ЕС, които по същество бяха пример за постоянно структурирано сътрудничество, макар че това не се признаваше официално:

  • френско-британския Договор за отбрана (2010);
  • сътрудничеството във Вишеградската четворка (2011) – Вишеградската бойна група;
  • Ваймарския триъгълник (Германия, Франция, Полша, 1991), Ваймарската бойна група (2011).

Обаче истински нова стана така наречената Гентска инициатива на Съвета на ЕС от септември 2010 година, тъй като тя въвличаше във военното сътрудничество всички страни от Евросъюза. Гентската инициатива беше предшествана от две директиви от 2008 и 2009 година за либерализация на пазарите за военна продукция в ЕС, облекчаващи  достъпа на страните – членки към техните пазари. На заседание на министрите на отбраната на държавите от Евросъюза в Гент през 2010-а беше взето решение, че в условията на предизвикано от икономическата криза повсеместно съкращаване на отбранителните бюджети на всички страни – членки е  необходимо да се разгърне сътрудничество за укрепване на военния потенциал, особено в сферите на концентрацията на  военни ресурси и тяхното съвместно използване. Във връзка с това се предполагаше системна оценка на военния потенциал на всяка държава, определяне на военните сфери, в които може да се развива сътрудничество с другите страни – членки на ЕС. Особено се подчертаваше ролята на Европейската отбранителна агенция в определянето на сферите на военното сътрудничество и създаването на съответните експертни групи.

По същество Гентската инициатива заложи основата на нов интеграционен проект, който беше наречен Polling and Sharing (P&S) – “Обединявайки и разпределяйки” и представлява европейския аналог на Smart Defence, насочен към рационално използване на военните потенциали на страните от ЕС на основата на ролевата специализация. Концепцията предвиждаше по-ефективно използване на военния потенциал при по-малки разходи, концентрация на военните ресурси на страните от ЕС и тяхното общо използване:

  • -  съвместни покупки на въоръжение и военна техника, а също така използване на    научноизследователската база – (например самолет за транспортната  авиация A400M);
  • -  съвместно използване чрез частична или пълна интеграция на структурите на ВС   (например инфраструктурата за провеждане на  военни учения) и създаване на      обединени части и съединения;
  • -  ролева специализация (например Германия извършва военноморско наблюдение в           Северно море, освобождавайки Холандия от тази задача).

Разбира се, реализирането на P&S е продължителен процес, по пътя на който има много препятствия – от икономически и организационни, –  до военнотехнически и оперативни. В частност беше отбелязано, че проектът ще изисква висока степен на взаимно доверие между участниците, готовност да се жертва национален суверенитет в най-деликатната област – националната сигурност. Ще може ли Европейската отбранителна агенция, която координира проектите P&S, ефективно да изпълнява тази роля или са нужни нови структури? Икономията на средства не отменя инвестициите в P&S. Може ли това да се постигне чрез създаване на специален пул, който да използва икономисаните средства за развитие на военния потенциал? Военните изразяваха опасение, че ролевата специализация може да намали в дългосрочен план стратегическата гъвкавост на  европейските страни в миротворческите операции във форматите, излизащи извън рамките на ЕС и НАТО. Освен това, на тях не им е ясна ролевата специализация на Германия, която се отнася негативно към участие във военни операции, подобни на либийската кампания. Мнозина сочеха и риска от дублиране на “Умната отбрана” на НАТО.

Наред с това, независимо от всички сложности и неясноти , Гентската инициатива обозначи устойчива и фактически безалтернативна тенденция към развитие на европейски отбранителен потенциал и в крайна сметка на Европейски отбранителен съюз. Практически веднага след гентската среща на върха, възникна въпроса за създаването на постоянна структура – Конференцията за увеличаване на военния потенциал на ЕС. След това се появиха и други предложения, които направо поставиха въпроса за създаването в ЕС на постоянен Европейски съвет по въпросите на отбраната или даже на Отбранителен съюз. В частност, в документа “Бъдещето на Европа” беше отбелязано: Нашата отбранителна политика трябва да има по-амбициозни цели, които да излизат извън рамката на обединението и съвместното използване (Polling and Sharing)».

Днес, две десетилетия след студената война, пред въоръжените сили на водещите държави възникват съвършено различни задачи: принуждаване към мир в локални етнически и религиозни конфликти, поддържане на мир въз основа на военно-граждански операции, борба с международния тероризъм, пиратството, трансграничната престъпност, разпространението на ОМУ и неговите носители. Европейският съюз пръв осъзна тези реалности и играе водеща роля в света в изпълнението на посочените функции. Главната идея на общата отбранителна политика в ЕС е консолидация на ресурсите, технологиите и оперативното планиране. Нито един, нито световен, нито регионален център на сила няма да бъде способен да конкурира в това отношение ЕС след неговото излизане от икономическата криза. Наред с това, сътрудничеството с други центрове на сила и преди всичко с Русия за гарантиране на международната сигурност,  несъмнено би усилило значително механизма за глобално управление, включително и на неговата военна съставляваща.

На основата на опита от последните десетилетия може да се заключи, че в дългосрочна перспектива ролята на ЕС като самостоятелен център на сила на международната арена ще зависи от възстановяването на неговата икономическа мощ, “меката сила”, привлекателността на европейския модел като цяло. Кризата като преломен момент открива нови възможности за стимулиране на качествено нови проекти в онези сфери, които преди кризата се смятаха като най-трудни и тежки от гледна точка на задълбочаването на европейската интеграция.

infobalkani.wordpress.com



Гласувай:
5



1. geotrak - НАТО е най-големият военен престъпник, и ние сме част тях! Не на НАТО!
11.04.2013 05:51
"""миротворчески мисии""" ???

Откога поголовното завоюване на чужди земи се нарича миротворно!!!

Много си зле,с тая статия.

НАТО са най-големите разбойници, които се управляват от същите, дето управляват я тая кризичка, я оная.!

На обикновения човек му е забранено да има мечти. Сюамите американци разбират, за кого се бият момчетата им ту в тая, ту в оная страна.

За корпорациите, същите, които съсипаха цяла Европа, но с икономически средства.

През май 2012 година в Чикаго наясно ли си, колко народ беше издигнал плакати срещу НАТО?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimy
Категория: Други
Прочетен: 940790
Постинги: 538
Коментари: 490
Гласове: 1471
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031