Когато за пръв път след Втората световна война се прави подробно сведение за фамилиите с големи имущества, имуществото на фамилията Рокфелер с нейните 21 членове възлиза на 3 милиарда долара, а 17-те милиона годишен доход са обложени с данък. Това е доста внушителна сума. Изследователите на имуществото на Рокфелер обаче още тогава забелязват, че не това изразява нечуваното политическо и икономическо влияние, което фамилията и контролираните от нея предприятия упражняват върху икономиката на Съединените щати и капиталистическия свят, нещо повече — върху външната им политика. Преди няколко години се изготвя ново сведение. Според него — като се взема предвид спадането на стойността на долара от 1946 г., имуществото на Рокфелер, вложено в различните огромни предприятия, се оценява на около 6 милиарда. Ако към него се прибави и стойността на банковите сметки и недвижимите имоти на фамилията, сумата може да се закръгли на около 7 милиарда. Това само по себе си означава, че финансовата мощ на фамилията Рокфелер след Втората световна война се е удвоила. А според най-новите сведения имуществото на фамилията вече достига десет милиарда.

В противовес на такива „самотни вълци“ като Гети финансовата мощ на Рокфелеровци нарочно се явява раздробена. Така например по-младият Джон Д. Рокфелер, тогава глава на семейството, в 1960 г., в годината на смъртта му, с имущество от един милиард долара е едва на шесто място в списъка на американските богаташи. В крал на 70-те години в списъка на богатите е Аби Рокфелер, която заема най-знатно място сред членовете на фамилията, но и тя с имуществото си от 300 милиона долара е едва на седемнадесето място в списъка. А Дейвид Рокфелер, председателят на втората най-голяма банка на Съединените щати, Чейс Манхатън, е едва на двадесет и трето място с 280 милиона долара. Другите: най-младите Джон Д., Лорънс, Уинтръп и Нелсън, всеки с по 260 милиона долара, са на 24-то, 25-то, 26-то и 27-о място.

От това подреждане наблюдателят разбира, че не зад числата трябва да се търсят действителните размери на икономическата и политическата сила на династията Рокфелер. Ясно е например, че икономическата власт на Дейвид Рокфелер, председателя на Чейс Манхатън, е значително по-голяма, въпреки че е на 23-то място, от властта на Гети, макар той да е на първо място в списъка. Значително по-добре ще си изясним действителността, ако вместо степенуване на личните имущества изследваме какви са предприятията, в които членовете на династията имат решаваща дума. В поредицата, разбира се, най-значителни са различните предприятия на „Стандард Ойл“, преди всичко на „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“ Това е навярно най-голямото промишлено предприятие в капиталистическия свят. От акциите му семейство Рокфелер притежава около 15 процента — това на практика означава контрол над цялото огромно предприятие. Подобно е положението и в другите предприятия на „Стандард Ойл“: със собственост 12–17 процента от акциите Рокфелеровци държат в ръцете си действителното ръководство. В много по-малко съотношение, но с много голямо влияние Рокфелеровци участвуват и в най-големите железопътни линии на Съединените щати, нещо повече — и в една част на големите стоманени тръстове. Към това трябва да се прибави финансовата власт, който упражнява Чейс Манхатън Банк, и контролът над нюйоркската Фърст Нешънъл Сити Банк. (Тя е третата по големина банка в Съединените щати, следователно в две от прочутите „три големи“, „Big Three“, банки Рокфелеровци имат решаващата дума.)

Няма да бъде пресилено, ако кажем, че сегашните шефове на династията Рокфелер гледат от висотата на най-голямата финансова и икономическа власт в капиталистическия свят към някогашното си начало.

Това начало започва от един търговец на коне и пътуващ аптекар, който през втората половина на 40-те години на миналия век обикаля селата на щата Ню Йорк. Той продава коне и „лекарства-чудо“, приготвени от топена кристална захар и различни билки. Истинското му име и досега е забулено в тайна: сигурно е само това, че се нарича д-р Рокфелер, Уйлям Ейвъри, което име узаконява след женитбата си. Той има седем деца, първото от които се ражда в 1839 година. Този син става петролен крал и основател на династията. Името му е Джон Дейвидсън Рокфелер. Той завършва търговско училище и още шестнадесетгодишен става помощник-счетоводител в една агенция за въглища и жито в град Кливленд. На деветнадесет години е напълно самостоятелен. Отваря комисионен магазин с хиляда долара капитал. Парите получава назаем от баща си — срещу много висока, 10-процентова, годишна лихва!

Не минава една година и той заболява от тежка стомашна болест. Повече от две години се храни само със сухар и кисело мляко, а лекарите му предричат ранна смърт. Косата и веждите му окапват, а лицето му се набръчква. На двадесет години е така състарен, както на деветдесет и осем. През последната си година погребва тридесет и седмия си домашен лекар.

В 1862 г. вниманието на двадесет и три годишния Рокфелер е привлечено от „петролната треска“ и той построява рафинерия в щата Охайо, на около 200 мили от петролните кладенци в околността на Кливланд. Не случайно избира това място. Този младеж, с лице на мумия е първият, който разбира значението на транспорта от гледна точка на търговията с петрол и че Кливланд, разположен близо до големите американски езера и при пресичането на две железопътни линии, в бъдеще ще играе ключова роля при доставянето на петрол до най-големите тогава промишлени области и до източното крайбрежие на Съединените щати.

Рокфелер изкупува повечето от акциите на Южната рафинерийна компания. Тя доставя суровия петрол на рафинериите и, разбира се, той установява връзка с най-големите железопътни компании. По това време на територията между петролните полета и рафинериите действуват три големи железопътни компании. Ери, Сентръл и Пенсилвания. Рокфелер сключва тайни споразумения преди всичко с ръководителите на Пенсилвания. Подробностите за това стават публично достояние по-късно, едва когато те завеждат съдебно следствие срещу петролния крал. Същността им е следната. Рокфелер осигурява превозването на определено количество суров петрол при условие Пенсилвания да превозва неговия петрол на половин цена, като в същото време му плаща тайно и известен процент от по-високите транспортни разноски, заплащани от неговите конкуренти. Това означава, че петролът на Рокфелер става по-евтин от петрола на конкурентите и те са принудени да избират: или да фалират, или да свият знамената.

Тези средства са най-безобидните. Рокфелер закупува варелите и петролните цистерни, за да не могат конкурентите му да превозват петрола. Той организира първата промишлена шпионска мрежа в капиталистическия свят и с нейна помощ купува онези земи, през които конкурентите искат да прокарат петролопроводи. Построява такива петролни рафинерии, които привидно са конкурентни на рафинериите па Рокфелер, но в действителност са негова собственост. А когато конкурентите му се съюзяват с тези предприятия, смятайки, че ще се борят заедно срещу Рокфелер, разбират, че са продали предприятията си на противника! В 1870 г. Рокфелер вече поглъща най-опасните си конкуренти и с основен капитал от един милион основава компанията „Стандард Ойл“.

Тогава той се сблъсква с железопътната линия Пенсилвания, с която по-рано така успешно сътрудничи. Собствениците на Пенсилвания с тревога разбират, че все повече зависят от товарите на Рокфелер. Затова решават да застанат на страната на един от останалите конкуренти на Рокфелер, рафинерийната компания Емпайър. В отговор на това агентите на „Стандард“ заливат петролните полета и навсякъде предлагат по-висока цена за суровия петрол от хората на Емпайър. Така цената на суровия петрол все повече се повишава и в един момент Рокфелер неочаквано намалява цената на рафинирания петрол във всички градове, където и Емпайър продава петрол. Това, разбира се, му струва голяма материална жертва и риск. Но той знае, че ако успее да унищожи съюза Емпайър—Пенсилвания, ще си възвърне богато парите, които рискува сега. В избухналата ценова война съюзът Емпайър—Пенсилвания изпада в такова отчаяно положение, че накрая Пенсилвания вече безплатно превозва петрола на рафинерията Емпайър, но и така не може да се състезава с дъмпинга на цените на Рокфелер.

През това време сред работниците на Пенсилвания все повече нараства недоволството, защото железопътната компания, разбира се, се стреми да намали загубата от безплатния превоз на петрола с голямо уволнение на работниците и с намаляване на заплатите им. Агенти на шпионската служба и на службата за сигурност на Рокфелер, облечени в работнически дрехи, се появяват сред железопътните работници, като ги поощряват към насилствени и по възможност въоръжени прояви. Тези провокатори не се интересуват, че работниците на Пенсилвания ще трябва да заплатят за това с кръвта си. През юли 1877 г. в локомотивното депо в Питсбърг избухва известният „локомотивен бунт“. Ръководителите на Пенсилвания се обръщат към националната гвардия за помощ и първият залп на гвардията убива двадесет души. Този залп предизвиква истинско въстание. Гвардията е отблъсната за известно време и тълпата запалва всички локомотиви и петролни цистерни на Пенсилвания. В зори Пенсилвания търси съдействието на Белия дом и накрая хвърлят федерална войска срещу работниците от локомотивното депо. Следват нови залпове. Падат нови убити и ранени. След като изпълняват задачата си, агентите на Рокфелер изчезват. Докато млъкнат залповете и се разнесе пушекът от горящите железопътни вагони, докато се приберат кървавите жертви от работниците на локомотивното депо, Рокфелер унищожава съюза Емпайър—Пенсилвания. Унищожени са петстотин цистерни за петрол, хиляда товарни вагона и сто и двадесет локомотива. В буквалния смисъл на думата Пенсилвания, „влачейки се по корем“, се явява пред Рокфелер и приема всичките му условия. Накрая на преговорите господарят на „Стандард Ойл“ като император разпределя, в подходящо съотношение, превозите на петрол между най-големите железопътни компании. Оттогава на практика в САЩ никой не може да превозва петрол без разрешение на „Стандард Ойл“. Пожънатата кървава победа над Пенсилвания допринася до голяма степен за това, че в 1899 г. вече почти цялата рафинерийна промишленост в Съединените щати е в ръцете на групата „Стандард“. Тръстът на Рокфелер обединява 80 предприятия в рамките на 34 акционерни дружества и дава работа на сто хиляди души. Един от най-известните историци на промишлеността в Съединените Щати, Айда Тарбел, в прочутата си книга за формирането на имуществото на Рокфелер пише: „През втората половина на XIX в. страхът на американските делови хора от «Стандард Ойл» може да се сравни само с ужаса, в който Наполеон хвърля владетелите в Европа в началото на XIX век.“

По това време в американското законодателство за-почва голяма битка, която си поставя за цел да се раздроби монополът „Стандард Ойл“, и то под капиталистическия лозунг „в защита на свободната конкуренция“.

Още в началото на борбата Рокфелер изпреварва държавните разпореждания. Използва това, че в различните американски щати са валидни различни закони против тръстовете. В щата Охайо, където се ражда „Стандард Ойл“, тези закони са били относително строги. От осемдесетте предприятия Рокфелер избира онова, в седалището на което законите били най-меки и където най-евтино може да се подкупят местните политици. Така изборът пада на щата Ню Джързи. Агентите на Рокфелер работят с големи суми за подкупи и просто за няколко седмици убеждават законодателите на Ню Джързи да разработят и гласуват закони за тръстовете, които да са подходящи за „Стандард Ойл“. Така старото вино „Стандард“ може да се налива в нови мехове. Те реорганизират цялото начинание. От 34 акционерни дружества, обединяващи 80 предприятия, образуват 20. Технически те са „независими едно от друго“, но в действителност принадлежат към почти неизвестната дотогава „Стандард Ойл ъф Ню Джързи“. Те правят и този трик, като разпускат общия дирекционен съвет на „стандард Ойл“. Разбира се, привидно. Дирекционният съвет заседава точно така, както дотогава в сградата на „Бродуей“ 26. Лишават го само от името му. В официалната кореспонденция след това споменават решенията му под следната форма: „Господата се срещнаха на «Бродуей» 26 в стая 1400 и според мнението им…“.      следва продължение

са тези Рокфелер... Ротшилд също....///

Защо им завиждаш?
Просто това са били най борбените и прогресивни хора
Не е ли така?

Глупости!!! Колега, моля те не разсъждавай така повърхностно. Това, че твърдя, че са гадове, не означава, че не са хитри, интелигентни, борбени и предвиждащи с няколко хода напред ситуацията хора. Въобще не завиждам на Рокфелер с оглед на това какво причиняват на хората... Направили са много, да, но са егоисти и в момента дърпат конците на мен и на теб и общо взето управляват световните процеси. И то на каква цена? А Костадине замисляш ли се за всички хора и човешки съдби, които са станали жертви на тези Рокфелер?!? И че тия прибират нашите пари, извличат всички облаги само за себе си и продължават да мачкат хората...? Ако не ти пука за това значи няма какво да говоря с теб...

P.S. Не ми е ясно какво прогресивно има в това да мачкаш хората и да ги подтискаш и крадеш...

xVIc3D <a href="http://qqsqpxnnobag.com/">qqsqpxnnobag</a>, [url=http://wftcpnukznqr.com/]wftcpnukznqr[/url], [link=http://nvcrhxxwkdpq.com/]nvcrhxxwkdpq[/link], http://tmezjrixzhsl.com/

SZ9pSy <a href="http://qcgwlpqrgtpu.com/">qcgwlpqrgtpu</a>, [url=http://cyazxuaogvmi.com/]cyazxuaogvmi[/url], [link=http://atnpxmjtwtga.com/]atnpxmjtwtga[/link], http://wgakacfxgxup.com/